Буря

20 мар. 2014 г., 14:18

Поэзия » Философская

579 0 0

Природата спеше,
свъси се небото.
Вятър беше,
просълзи окото.
Стана тъмно, мрачно,
оловно сиво прокълнато.
Завзе небето алчно
мракът като злото.
Вятърът бучеше,
огъна стройни дървеса.
И пак отново ехтеше,
като духове са. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Буря

Искате да прочетете повече?

Предложения