Буря

Mar 20, 2014, 2:18 PM

Poetry » Phylosophy

580 0 0

Природата спеше,
свъси се небото.
Вятър беше,
просълзи окото.
Стана тъмно, мрачно,
оловно сиво прокълнато.
Завзе небето алчно
мракът като злото.
Вятърът бучеше,
огъна стройни дървеса.
И пак отново ехтеше,
като духове са. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Буря

Искате да прочетете повече?

Random works