2 мар. 2011 г., 22:20  

Буря

1.3K 1 13

Буря

 

Сдрачи се рязко. Притъмня.

Излезе вятър на въздишки.

Смесѝха се небе, земя.

Духът природен се отприщи.

 

Настъпи хаос. Блясък. Гръм.

Светкавици разбиха мрака.

Градушка. Леден калдъръм.

Поля и ниви побеляха.

 

Небето сякаш се продра.

Чудовищен порой отприщи.

От всякъде тече вода

понесла кал и коренища.

 

След тоя грозен листопад

всичко изглежда полумъртво.

Стъбла обрулени стърчат

сами след ледената жътва.

 

Последен гръм. Ни цвят, ни плод.

Светът осиротял изглежда.

Но в мъката мъжди живот,

на който казваме... надежда.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Калчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...