alkaltchev (Александър Калчев)
255 108
2 мар. 2011 г., 22:20  

Буря 

  Поэзия » Философская
1024 0 13

Буря

 

Сдрачи се рязко. Притъмня.

Излезе вятър на въздишки.

Смесѝха се небе, земя.

Духът природен се отприщи.

 

Настъпи хаос. Блясък. Гръм.

Светкавици разбиха мрака.

Градушка. Леден калдъръм.

Поля и ниви побеляха.

 

Небето сякаш се продра.

Чудовищен порой отприщи.

От всякъде тече вода

понесла кал и коренища.

 

След тоя грозен листопад

всичко изглежда полумъртво.

Стъбла обрулени стърчат

сами след ледената жътва.

 

Последен гръм. Ни цвят, ни плод.

Светът осиротял изглежда.

Но в мъката мъжди живот,

на който казваме... надежда.

 

 

 

© Александър Калчев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??