Mar 2, 2011, 10:20 PM  

Буря

1.3K 1 13

Буря

 

Сдрачи се рязко. Притъмня.

Излезе вятър на въздишки.

Смесѝха се небе, земя.

Духът природен се отприщи.

 

Настъпи хаос. Блясък. Гръм.

Светкавици разбиха мрака.

Градушка. Леден калдъръм.

Поля и ниви побеляха.

 

Небето сякаш се продра.

Чудовищен порой отприщи.

От всякъде тече вода

понесла кал и коренища.

 

След тоя грозен листопад

всичко изглежда полумъртво.

Стъбла обрулени стърчат

сами след ледената жътва.

 

Последен гръм. Ни цвят, ни плод.

Светът осиротял изглежда.

Но в мъката мъжди живот,

на който казваме... надежда.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър Калчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...