* * *
Очите сини на баща ми
видях в съня си – после плаках до зори.
Лицето бледо милвах с длани,
докоснах спомен отпреди.
Щастлива бях в съня си тъжен,
изкупила и грешки, и вини,
посрещам утрото със поглед влажен,
пречистен сякаш от сълзи.
Поела пътя делничен и скучен,
вървя и срещам всякакви очи.
С надеждата една – да зърна
очите сини от преди.
13.01.2011.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Екатерина Николова Все права защищены
