17 янв. 2011 г., 01:27

* * * 

  Поэзия » Другая
443 0 4

Очите сини на баща ми

видях в съня си – после плаках до зори.

Лицето бледо милвах с длани,

докоснах спомен отпреди.

Щастлива бях в съня си тъжен,

изкупила и грешки, и вини,

посрещам утрото със поглед влажен,

пречистен сякаш от сълзи.

Поела пътя делничен и скучен,

вървя и срещам всякакви очи.

С надеждата една – да зърна

очите сини от преди.

 

13.01.2011.

© Екатерина Николова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??