Jan 17, 2011, 1:27 AM

* * * 

  Poetry » Other
432 0 4

Очите сини на баща ми

видях в съня си – после плаках до зори.

Лицето бледо милвах с длани,

докоснах спомен отпреди.

Щастлива бях в съня си тъжен,

изкупила и грешки, и вини,

посрещам утрото със поглед влажен,

пречистен сякаш от сълзи.

Поела пътя делничен и скучен,

вървя и срещам всякакви очи.

С надеждата една – да зърна

очите сини от преди.

 

13.01.2011.

© Екатерина Николова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??