17 ene 2011, 1:27

* * *

Poesía » Otra

568 0 4

Очите сини на баща ми

видях в съня си – после плаках до зори.

Лицето бледо милвах с длани,

докоснах спомен отпреди.

Щастлива бях в съня си тъжен,

изкупила и грешки, и вини,

посрещам утрото със поглед влажен,

пречистен сякаш от сълзи.

Поела пътя делничен и скучен,

вървя и срещам всякакви очи.

С надеждата една – да зърна

очите сини от преди.

13.01.2011.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

lotos (Ирина Костова)

Приятно е.

2011-01-17T19:24:19+02:00
Tomad (Тома Кашмирски)

Добър текст, макар и с малко банални рими.
Добре си описала чувството, което, за съжаление, само при загуба може да се изпита истински...

2011-01-17T19:16:21+02:00
al-angelov (Александър)

Когато надникнах тук, слушах "Do you?" на Yiruma, какво да ти кажа освен благодаря!

2011-01-17T16:37:17+02:00
doreto66 (Дора Павлова)

топъл.

2011-01-17T01:27:30+02:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0