* * *

17.01.2011 г., 1:27 ч.

Поезия » Друга

444 0 4

Очите сини на баща ми

видях в съня си – после плаках до зори.

Лицето бледо милвах с длани,

докоснах спомен отпреди.

Щастлива бях в съня си тъжен,

изкупила и грешки, и вини,

посрещам утрото със поглед влажен,

пречистен сякаш от сълзи.

Поела пътя делничен и скучен,

вървя и срещам всякакви очи.

С надеждата една – да зърна

очите сини от преди.

13.01.2011.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

lotos (Ирина Костова)

2011-01-17T19:24:19+02:00

Приятно е.
Tomad (Тома Кашмирски)

2011-01-17T19:16:21+02:00

Добър текст, макар и с малко банални рими.
Добре си описала чувството, което, за съжаление, само при загуба може да се изпита истински...
al-angelov (Александър)

2011-01-17T16:37:17+02:00

Когато надникнах тук, слушах "Do you?" на Yiruma, какво да ти кажа освен благодаря!
doreto66 (Дора Павлова)

2011-01-17T01:27:30+02:00

топъл.