* * *
Очите сини на баща ми
видях в съня си – после плаках до зори.
Лицето бледо милвах с длани,
докоснах спомен отпреди.
Щастлива бях в съня си тъжен,
изкупила и грешки, и вини,
посрещам утрото със поглед влажен,
пречистен сякаш от сълзи.
Поела пътя делничен и скучен,
вървя и срещам всякакви очи.
С надеждата една – да зърна
очите сини от преди.
13.01.2011.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Екатерина Николова Всички права запазени
