***
Подхлъзна се капакът на мълчанието
и плиснаха се мръсните ми мисли:
на масата...
по пода...
до стената ти...
тъй – бавно, като книга ме разлисти.
Прочете ме от край до край – внимателно,
с очи в сюжета приковани,
със нежност,
яростно понякога,
задъхано,
пулсиращо,
пияно...
Ще те сънувам може би... понякога...
Като поезия... във ритъм... на фрагменти...
След среща съдбоносна като днешната,
ще те запазя в стих.
А мен, ти?
28.06.2019 г.
Марина Йорданова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Марина Йорданова Все права защищены
