27 авг. 2007 г., 11:46
* * *
На гроба ти, татко
Венеца повяхна
И останаха само някакви
Сухи листа...
Кандило, запалено
преди седмица само
не запазва от пламъка
ни най-малка следа...
отново е събота,
отново сме тука-
мама, брат ми и аз
Татко, свойта съпруга
Остави вдовица,
Сираци- двамата нас...
Без баща е студено!
Без баща е тъй пусто!
Който си има
Не ще разбере
Три месеца вече
Откакто те няма
A цяла вечност мина за нас
За любимите хора
Няма забрава,
Те живеят във наще сърца
А когато след време
Във прах се превърнат
За нас се превръщат в слънца...
© Илияна Димитрова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Благодаря!
-
Иле трудно е,когато загубиш някой,който тежи в сърцето ти с пълна сила,но вярвай мила той също те е обичал така че живей за него той би желал това....Успех!
-
Прекрасно написано , за него бащата, ех да можеше да прочете!Но знае ли се. С обич ,мила, обичай майка си и заради него.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Прегръдка от мен!
Има още много за четене тук, трябва да наваксам.