* * *
На гроба ти, татко
Венеца повяхна
И останаха само някакви
Сухи листа...
Кандило, запалено
преди седмица само
не запазва от пламъка
ни най-малка следа...
отново е събота,
отново сме тука-
мама, брат ми и аз
Татко, свойта съпруга
Остави вдовица,
Сираци- двамата нас...
Без баща е студено!
Без баща е тъй пусто!
Който си има
Не ще разбере
Три месеца вече
Откакто те няма
A цяла вечност мина за нас
За любимите хора
Няма забрава,
Те живеят във наще сърца
А когато след време
Във прах се превърнат
За нас се превръщат в слънца...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илияна Димитрова Всички права запазени
