Aug 27, 2007, 11:46 AM

* * * 

  Poetry
818 0 4
 

На гроба ти, татко

Венеца повяхна

И останаха само някакви

Сухи листа...

Кандило, запалено

преди седмица само

не запазва от пламъка

ни най-малка следа...

отново е събота,

отново сме тука-

мама, брат ми и аз

Татко, свойта съпруга

Остави вдовица,

Сираци- двамата нас...

Без баща е студено!

Без баща е тъй пусто!

Който си има

Не ще разбере

Три месеца вече

Откакто те няма

A цяла вечност мина за нас

За любимите хора

Няма забрава,

Те живеят във наще сърца

А когато след време

Във прах се превърнат

За нас се превръщат в слънца...

© Илияна Димитрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Чух пресеклив плач, видях сълзи, рукнали...
    Прегръдка от мен!
    Има още много за четене тук, трябва да наваксам.
  • Благодаря!
  • Иле трудно е,когато загубиш някой,който тежи в сърцето ти с пълна сила,но вярвай мила той също те е обичал така че живей за него той би желал това....Успех!
  • Прекрасно написано , за него бащата, ех да можеше да прочете!Но знае ли се. С обич ,мила, обичай майка си и заради него.
Random works
: ??:??