13 мая 2007 г., 21:48

****

2.3K 2 28
Днес е моят имен ден,
утре ден рожден
и започвам да празнувам,
но малко се страхувам,
с година остарявам
и вече се прозявам.
Желания,
 започвам да творя,
когато се усамотя.
Обич да топли душата,
вино да сгрява сърцето
и Бог да пази делата ми.
И така приказка създавам
и всичко от себе си ти давам,
защото любовта е като вик,
случваща се във всеки миг.


9.05.2007г. написах го за литературното четене на срещата на 12.05.2007г., но така и не можах да го прочета ( притеснение и страх).

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кирил Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...