13 мая 2007 г., 21:48

****

2.3K 2 28
Днес е моят имен ден,
утре ден рожден
и започвам да празнувам,
но малко се страхувам,
с година остарявам
и вече се прозявам.
Желания,
 започвам да творя,
когато се усамотя.
Обич да топли душата,
вино да сгрява сърцето
и Бог да пази делата ми.
И така приказка създавам
и всичко от себе си ти давам,
защото любовта е като вик,
случваща се във всеки миг.


9.05.2007г. написах го за литературното четене на срещата на 12.05.2007г., но така и не можах да го прочета ( притеснение и страх).

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кирил Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...