13.05.2007 г., 21:48

****

2.3K 2 28
Днес е моят имен ден,
утре ден рожден
и започвам да празнувам,
но малко се страхувам,
с година остарявам
и вече се прозявам.
Желания,
 започвам да творя,
когато се усамотя.
Обич да топли душата,
вино да сгрява сърцето
и Бог да пази делата ми.
И така приказка създавам
и всичко от себе си ти давам,
защото любовта е като вик,
случваща се във всеки миг.


9.05.2007г. написах го за литературното четене на срещата на 12.05.2007г., но така и не можах да го прочета ( притеснение и страх).

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кирил Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....