May 13, 2007, 9:48 PM

****

  Poetry
2.2K 2 28
Днес е моят имен ден,
утре ден рожден
и започвам да празнувам,
но малко се страхувам,
с година остарявам
и вече се прозявам.
Желания,
 започвам да творя,
когато се усамотя.
Обич да топли душата,
вино да сгрява сърцето
и Бог да пази делата ми.
И така приказка създавам
и всичко от себе си ти давам,
защото любовта е като вик,
случваща се във всеки миг.


9.05.2007г. написах го за литературното четене на срещата на 12.05.2007г., но така и не можах да го прочета ( притеснение и страх).

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кирил Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...