30 окт. 2014 г., 12:54  

Чай

655 0 7

 



                                                   ЧАЙ

 

                                                  А тази Есен е

                                                  във жълта подвързия.

                                                  Дали си струва

                                                  да я разлисти човек?

                                                  Слагам в чая

                                                  най-зелените мисли,

                                                  мед от акация

                                                  и се вие тъгата -

                                                  дим лек…

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радка Миндова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Ако в чая въздъхнат горчиви треви
    и потръпне червената риза на клена,
    иде време за горест, иде мраз несъмнено,
    а сърцето на лятото още кърви."
    /К. Донков/
    Не можех да не се сетя за това, Раде!
    Поздравявам те за хубавия текст, провокиращ чудни усещания и размисли!
  • Струва си! Какви ли тайни крие...
  • Taне, чакам, чакам, теб и пицата никакви ги няма
    Благодаря за отзивите и топлото присъствие, Валя, Таня, Стойна, Рада!
  • Долових аромата му чак тук и ми стана едно хубавооо...
  • Подвързията ще се свлече преди първия сняг още, но там дълбоко в сърцевината и ще откриеш неоткрити тайни.И да - атмосферата ще се промени в присъствието на зелен чай с акациев мед.Есента е една вълшебна приказка, Радке!
    Пожелавам ти приятен ден!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...