30 окт. 2014 г., 12:54  

Чай

654 0 7

 



                                                   ЧАЙ

 

                                                  А тази Есен е

                                                  във жълта подвързия.

                                                  Дали си струва

                                                  да я разлисти човек?

                                                  Слагам в чая

                                                  най-зелените мисли,

                                                  мед от акация

                                                  и се вие тъгата -

                                                  дим лек…

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радка Миндова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Ако в чая въздъхнат горчиви треви
    и потръпне червената риза на клена,
    иде време за горест, иде мраз несъмнено,
    а сърцето на лятото още кърви."
    /К. Донков/
    Не можех да не се сетя за това, Раде!
    Поздравявам те за хубавия текст, провокиращ чудни усещания и размисли!
  • Струва си! Какви ли тайни крие...
  • Taне, чакам, чакам, теб и пицата никакви ги няма
    Благодаря за отзивите и топлото присъствие, Валя, Таня, Стойна, Рада!
  • Долових аромата му чак тук и ми стана едно хубавооо...
  • Подвързията ще се свлече преди първия сняг още, но там дълбоко в сърцевината и ще откриеш неоткрити тайни.И да - атмосферата ще се промени в присъствието на зелен чай с акациев мед.Есента е една вълшебна приказка, Радке!
    Пожелавам ти приятен ден!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...