Oct 30, 2014, 12:54 PM  

Чай

  Poetry » Other
646 0 7

 



                                                   ЧАЙ

 

                                                  А тази Есен е

                                                  във жълта подвързия.

                                                  Дали си струва

                                                  да я разлисти човек?

                                                  Слагам в чая

                                                  най-зелените мисли,

                                                  мед от акация

                                                  и се вие тъгата -

                                                  дим лек…

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радка Миндова All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Ако в чая въздъхнат горчиви треви
    и потръпне червената риза на клена,
    иде време за горест, иде мраз несъмнено,
    а сърцето на лятото още кърви."
    /К. Донков/
    Не можех да не се сетя за това, Раде!
    Поздравявам те за хубавия текст, провокиращ чудни усещания и размисли!
  • Струва си! Какви ли тайни крие...
  • Taне, чакам, чакам, теб и пицата никакви ги няма
    Благодаря за отзивите и топлото присъствие, Валя, Таня, Стойна, Рада!
  • Долових аромата му чак тук и ми стана едно хубавооо...
  • Подвързията ще се свлече преди първия сняг още, но там дълбоко в сърцевината и ще откриеш неоткрити тайни.И да - атмосферата ще се промени в присъствието на зелен чай с акациев мед.Есента е една вълшебна приказка, Радке!
    Пожелавам ти приятен ден!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...