30.10.2014 г., 12:54  

Чай

647 0 7

 



                                                   ЧАЙ

 

                                                  А тази Есен е

                                                  във жълта подвързия.

                                                  Дали си струва

                                                  да я разлисти човек?

                                                  Слагам в чая

                                                  най-зелените мисли,

                                                  мед от акация

                                                  и се вие тъгата -

                                                  дим лек…

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радка Миндова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Ако в чая въздъхнат горчиви треви
    и потръпне червената риза на клена,
    иде време за горест, иде мраз несъмнено,
    а сърцето на лятото още кърви."
    /К. Донков/
    Не можех да не се сетя за това, Раде!
    Поздравявам те за хубавия текст, провокиращ чудни усещания и размисли!
  • Струва си! Какви ли тайни крие...
  • Taне, чакам, чакам, теб и пицата никакви ги няма
    Благодаря за отзивите и топлото присъствие, Валя, Таня, Стойна, Рада!
  • Долових аромата му чак тук и ми стана едно хубавооо...
  • Подвързията ще се свлече преди първия сняг още, но там дълбоко в сърцевината и ще откриеш неоткрити тайни.И да - атмосферата ще се промени в присъствието на зелен чай с акациев мед.Есента е една вълшебна приказка, Радке!
    Пожелавам ти приятен ден!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...