Чуй, чакалче, малко мое братче -
как опашчица да не подвиеш?
Дето идеш - всякъде те гонят,
дето стъпнеш - всякъде те бият!
Всяка твар желае да живее,
но кажи ми - как да оцелее,
в тоя свят на вълци и чакали,
свят без обич и без идеали,
свят на алчни новобогаташи,
на крадци свирепи и апаши?
Отдръпни се в храстите страхливо.
Престори се - да останеш живо.
И гладувай, и събирай злоба,
а когато пак въстане роба,
ще се вдигнем, пак ще победиме,
и по-хубав свят ще изградиме!
© Ангел Чортов Все права защищены
Чакаме, чакаме...
Дано дочакаме робът да въстане
Ех, Ангар...
ПП 16.10 - 10:30
пак съм тук, препрочитайки, откривам все повече като послание в стиха ти.
Напълно специфично за теб.
Трябва да те четат многократно, един път не стига!