Oct 7, 2014, 8:19 AM

Чакалче 

  Poetry » Civilian
521 0 2

 

         Чуй, чакалче, малко мое братче -

        как опашчица да не подвиеш?

 

        Дето идеш - всякъде те гонят,

        дето стъпнеш - всякъде те бият!

 

        Всяка твар желае да живее,

        но кажи ми - как да оцелее,

 

        в тоя свят на вълци и чакали,

        свят без обич и без идеали,

 

        свят на алчни новобогаташи,

        на крадци свирепи и апаши?

 

        Отдръпни се в храстите страхливо.

        Престори се - да останеш живо.

 

        И гладувай, и събирай злоба,

        а когато пак въстане роба,

 

        ще се вдигнем, пак ще победиме,

        и по-хубав свят ще изградиме!

 

© Ангел Чортов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Даммм...
    Чакаме, чакаме...
    Дано дочакаме робът да въстане

    Ех, Ангар...

    ПП 16.10 - 10:30
    пак съм тук, препрочитайки, откривам все повече като послание в стиха ти.
    Напълно специфично за теб.
    Трябва да те четат многократно, един път не стига!
  • Дано те послуша Чакалчето...
Random works
: ??:??