7 oct 2014, 8:19

Чакалче

  Poesía » Civil
716 0 2

 

         Чуй, чакалче, малко мое братче -

        как опашчица да не подвиеш?

 

        Дето идеш - всякъде те гонят,

        дето стъпнеш - всякъде те бият!

 

        Всяка твар желае да живее,

        но кажи ми - как да оцелее,

 

        в тоя свят на вълци и чакали,

        свят без обич и без идеали,

 

        свят на алчни новобогаташи,

        на крадци свирепи и апаши?

 

        Отдръпни се в храстите страхливо.

        Престори се - да останеш живо.

 

        И гладувай, и събирай злоба,

        а когато пак въстане роба,

 

        ще се вдигнем, пак ще победиме,

        и по-хубав свят ще изградиме!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Чортов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Даммм...
    Чакаме, чакаме...
    Дано дочакаме робът да въстане

    Ех, Ангар...

    ПП 16.10 - 10:30
    пак съм тук, препрочитайки, откривам все повече като послание в стиха ти.
    Напълно специфично за теб.
    Трябва да те четат многократно, един път не стига!
  • Дано те послуша Чакалчето...

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...