7.10.2014 г., 8:19

Чакалче

711 0 2

 

         Чуй, чакалче, малко мое братче -

        как опашчица да не подвиеш?

 

        Дето идеш - всякъде те гонят,

        дето стъпнеш - всякъде те бият!

 

        Всяка твар желае да живее,

        но кажи ми - как да оцелее,

 

        в тоя свят на вълци и чакали,

        свят без обич и без идеали,

 

        свят на алчни новобогаташи,

        на крадци свирепи и апаши?

 

        Отдръпни се в храстите страхливо.

        Престори се - да останеш живо.

 

        И гладувай, и събирай злоба,

        а когато пак въстане роба,

 

        ще се вдигнем, пак ще победиме,

        и по-хубав свят ще изградиме!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Даммм...
    Чакаме, чакаме...
    Дано дочакаме робът да въстане

    Ех, Ангар...

    ПП 16.10 - 10:30
    пак съм тук, препрочитайки, откривам все повече като послание в стиха ти.
    Напълно специфично за теб.
    Трябва да те четат многократно, един път не стига!
  • Дано те послуша Чакалчето...

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...