16 авг. 2007 г., 22:01

Часовете на нощта

799 0 13
 

Идват тихо, спотайват се в ъглите,

разлайват кучетата по дворовете.

Пердетата поклащат пъргаво,

на окъснели минувачи стъпките подгонват.


Разтягат сенките под лампите на ластик

и късат тишината на парцали.

Крадат от съня ми, разсипват ми мислите,

тършуват за спомени в раклата. 


И тъкмо изсъхнат сълзите в очите ми,

изгрява  луната  огромна и стъклена,

като наточена и лъскава секира

разпъва сетивата ми на кръстa.


По пълнолуние не можеш да заспиш,

по пълнолуние не можеш да избягаш.

Опитваш да напишеш някой стих

под одобрителния кикот на луната...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дочка Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Оригинални образи, не ти липсва въображение.Вече много рядко харесвам някой стих, но твоите ме провокират.
  • под одобрителния кикот на луната...
  • Поздрави! Много е хубав
  • Ех, че красиви са тези нощни часове , Доче. И аз ги обичам. С обич , миличка.
  • По пълнолуние не можеш да заспиш,

    по пълнолуние не можеш да избягаш.

    Опитваш да напишеш някой стих

    под одобрителния кикот на луната...
    Тогава е нашето време!
    Поздрав!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...