Довереница (Дочка Василева)
488 17640
16 авг. 2007 г., 22:01

Часовете на нощта 

  Поэзия
659 0 13
 

Идват тихо, спотайват се в ъглите,

разлайват кучетата по дворовете.

Пердетата поклащат пъргаво,

на окъснели минувачи стъпките подгонват.


Разтягат сенките под лампите на ластик

и късат тишината на парцали.

Крадат от съня ми, разсипват ми мислите,

тършуват за спомени в раклата. 


И тъкмо изсъхнат сълзите в очите ми,

изгрява  луната  огромна и стъклена,

като наточена и лъскава секира

разпъва сетивата ми на кръстa.


По пълнолуние не можеш да заспиш,

по пълнолуние не можеш да избягаш.

Опитваш да напишеш някой стих

под одобрителния кикот на луната...

© Дочка Василева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??