Часовете на нощта
Идват тихо, спотайват се в ъглите,
разлайват кучетата по дворовете.
Пердетата поклащат пъргаво,
на окъснели минувачи стъпките подгонват.
Разтягат сенките под лампите на ластик
и късат тишината на парцали.
Крадат от съня ми, разсипват ми мислите,
тършуват за спомени в раклата.
И тъкмо изсъхнат сълзите в очите ми,
изгрява луната огромна и стъклена,
като наточена и лъскава секира
разпъва сетивата ми на кръстa.
По пълнолуние не можеш да заспиш,
по пълнолуние не можеш да избягаш.
Опитваш да напишеш някой стих
под одобрителния кикот на луната...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дочка Василева Все права защищены
