Часовете на нощта
Идват тихо, спотайват се в ъглите,
разлайват кучетата по дворовете.
Пердетата поклащат пъргаво,
на окъснели минувачи стъпките подгонват.
Разтягат сенките под лампите на ластик
и късат тишината на парцали.
Крадат от съня ми, разсипват ми мислите,
тършуват за спомени в раклата.
И тъкмо изсъхнат сълзите в очите ми,
изгрява луната огромна и стъклена,
като наточена и лъскава секира
разпъва сетивата ми на кръстa.
По пълнолуние не можеш да заспиш,
по пълнолуние не можеш да избягаш.
Опитваш да напишеш някой стих
под одобрителния кикот на луната...
© Дочка Василева All rights reserved.
