Aug 16, 2007, 10:01 PM

Часовете на нощта 

  Poetry
657 0 13
 

Идват тихо, спотайват се в ъглите,

разлайват кучетата по дворовете.

Пердетата поклащат пъргаво,

на окъснели минувачи стъпките подгонват.


Разтягат сенките под лампите на ластик

и късат тишината на парцали.

Крадат от съня ми, разсипват ми мислите,

тършуват за спомени в раклата. 


И тъкмо изсъхнат сълзите в очите ми,

изгрява  луната  огромна и стъклена,

като наточена и лъскава секира

разпъва сетивата ми на кръстa.


По пълнолуние не можеш да заспиш,

по пълнолуние не можеш да избягаш.

Опитваш да напишеш някой стих

под одобрителния кикот на луната...

© Дочка Василева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??