Довереница (Дочка Василева)
485 17629
16.08.2007 г., 22:01 ч.

Часовете на нощта 

  Поезия
650 0 13
 

Идват тихо, спотайват се в ъглите,

разлайват кучетата по дворовете.

Пердетата поклащат пъргаво,

на окъснели минувачи стъпките подгонват.


Разтягат сенките под лампите на ластик

и късат тишината на парцали.

Крадат от съня ми, разсипват ми мислите,

тършуват за спомени в раклата. 


И тъкмо изсъхнат сълзите в очите ми,

изгрява  луната  огромна и стъклена,

като наточена и лъскава секира

разпъва сетивата ми на кръстa.


По пълнолуние не можеш да заспиш,

по пълнолуние не можеш да избягаш.

Опитваш да напишеш някой стих

под одобрителния кикот на луната...

© Дочка Василева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??