Часовете на нощта
Идват тихо, спотайват се в ъглите,
разлайват кучетата по дворовете.
Пердетата поклащат пъргаво,
на окъснели минувачи стъпките подгонват.
Разтягат сенките под лампите на ластик
и късат тишината на парцали.
Крадат от съня ми, разсипват ми мислите,
тършуват за спомени в раклата.
И тъкмо изсъхнат сълзите в очите ми,
изгрява луната огромна и стъклена,
като наточена и лъскава секира
разпъва сетивата ми на кръстa.
По пълнолуние не можеш да заспиш,
по пълнолуние не можеш да избягаш.
Опитваш да напишеш някой стих
под одобрителния кикот на луната...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дочка Василева Всички права запазени
