12 янв. 2010 г., 13:58

Часовников механизъм

651 0 0

Не зная,

може би от егоизъм,

навивам пак

часовниковия си механизъм.

И пак

премръзналото ми сърце

се разпламтява.

Стар огън, а уж надежда нова.

Туп-туп (по-точно тик-так).

И пак...

Звукът му е някак променен

от стогодишно неработене.

Изскърцват частите вцепенени,

ръждиво започват въртене.

Часовник на няколко века,

измерващ чувства, а не време.

А после

върху сърцето ми

дъжд се излива,

огънят изгасва

(и сърцето ми изсъсква

и изстива);

вятърничева пепел остава

и никога не ми прощава.

Дълго ми се сърди,

не ми говори, плаче

(сълзите си крие, но аз зная).

Часовникът спира,

но аз чакам пак (от егоизъм)

да пусна неговия механизъм.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сюзън Смърт Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...