Часовников механизъм
Не зная,
може би от егоизъм,
навивам пак
часовниковия си механизъм.
И пак
премръзналото ми сърце
се разпламтява.
Стар огън, а уж надежда нова.
Туп-туп (по-точно тик-так).
И пак...
Звукът му е някак променен
от стогодишно неработене.
Изскърцват частите вцепенени,
ръждиво започват въртене.
Часовник на няколко века,
измерващ чувства, а не време.
А после
върху сърцето ми
дъжд се излива,
огънят изгасва
(и сърцето ми изсъсква
и изстива);
вятърничева пепел остава
и никога не ми прощава.
Дълго ми се сърди,
не ми говори, плаче
(сълзите си крие, но аз зная).
Часовникът спира,
но аз чакам пак (от егоизъм)
да пусна неговия механизъм.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сюзън Смърт Всички права запазени