5 окт. 2021 г., 21:01

Част от теб

2.1K 5 9

И в утрото, преди да се пробудя

От ритъма на твоето дихание...

Не се тревожа, нито пък се чудя

Дали си тук със своето мълчание.

 

Достатъчно е в себе си да бъда

Изпълнена с вълшебството ти чудно.

Повярвах и мечтата ми се сбъдна –

Да бъда част от теб... сърцето бие лудо.

 

Каквото и да е това вълнение...

То ражда в теб желание и сила.

Възбужда сетива и вдъхновение...

Тук всякакви въпроси са излишни.

 

И все пак има обяснение...

Любов вълшебна, шеметна и луда.

Тя Миг от Вечността, без измерение,

Душата ти обзема и бушува.

 

Тогава ти не знаеш, а обичаш...

Без думи, философия и мисли.

И не е нужно ти да и се вричаш,

Защото с теб споделят и звездите.

 

И вечер щом в съня си те прегърна,

Това ми е достатъчно и мило.

Дори мигът във пепел да превърне,

Спокойна съм, че в мен и теб Я има.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Камелия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...