И в утрото, преди да се пробудя
От ритъма на твоето дихание...
Не се тревожа, нито пък се чудя
Дали си тук със своето мълчание.
Достатъчно е в себе си да бъда
Изпълнена с вълшебството ти чудно.
Повярвах и мечтата ми се сбъдна –
Да бъда част от теб... сърцето бие лудо.
Каквото и да е това вълнение...
То ражда в теб желание и сила.
Възбужда сетива и вдъхновение...
Тук всякакви въпроси са излишни.
И все пак има обяснение...
Любов вълшебна, шеметна и луда.
Тя Миг от Вечността, без измерение,
Душата ти обзема и бушува.
Тогава ти не знаеш, а обичаш...
Без думи, философия и мисли.
И не е нужно ти да и се вричаш,
Защото с теб споделят и звездите.
И вечер щом в съня си те прегърна,
Това ми е достатъчно и мило.
Дори мигът във пепел да превърне,
Спокойна съм, че в мен и теб Я има.
© Камелия All rights reserved.
Без думи, философия и мисли." - хареса ми как си изразила емоцията си