31 июл. 2009 г., 14:00

Частица от минало

Поэзия » Другая

1.4K 0 13

Частица от минало

Прошепнати думи изчезнали...
Стрък лято в сияйна луна...
А сещам в душата ù белези,
след стъпките бели вървя,
след викове черно-изстинали,
изящно прикрити в щурци...

Ще бъда частица от минало
в среднощните лунни очи...

15.07.2009.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

eddie (Ивайло Яков)

Мерси, Лора!

2010-12-02T20:58:41+02:00
Elda (Лора)

...изящно прикрити в щурци...
може би някак непретенциозно, но много, много истинско...

2010-12-02T13:45:18+02:00
marisa72 (Мария Мирчева)

прекрасно

2010-08-10T21:25:03+03:00
Bezzhichen (Безжичен)

Прочетох... И да ти кажа, много хубаво си го написал!

2010-01-20T21:35:46+02:00
Белоснежка (Гергана Шутева)

Отронени викове. Неми.
Завити във облаков дъжд.
Душата, разлюбена, стене,
душа на самотния мъж...
Той стъпва из белите локви.
Прилича на сянка от минало.
Дъждът пуска своята котва
в очите тъжовно-изстинали.

Поздравче, Ивчо! Чудесно е.

2009-08-17T15:36:52+03:00