Jul 31, 2009, 2:00 PM

Частица от минало

Poetry » Other

1.4K 0 13

Частица от минало

Прошепнати думи изчезнали...
Стрък лято в сияйна луна...
А сещам в душата ù белези,
след стъпките бели вървя,
след викове черно-изстинали,
изящно прикрити в щурци...

Ще бъда частица от минало
в среднощните лунни очи...

15.07.2009.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

eddie (Ивайло Яков)

Мерси, Лора!

2010-12-02T20:58:41+02:00
Elda (Лора)

...изящно прикрити в щурци...
може би някак непретенциозно, но много, много истинско...

2010-12-02T13:45:18+02:00
marisa72 (Мария Мирчева)

прекрасно

2010-08-10T21:25:03+03:00
Bezzhichen (Безжичен)

Прочетох... И да ти кажа, много хубаво си го написал!

2010-01-20T21:35:46+02:00
Белоснежка (Гергана Шутева)

Отронени викове. Неми.
Завити във облаков дъжд.
Душата, разлюбена, стене,
душа на самотния мъж...
Той стъпва из белите локви.
Прилича на сянка от минало.
Дъждът пуска своята котва
в очите тъжовно-изстинали.

Поздравче, Ивчо! Чудесно е.

2009-08-17T15:36:52+03:00

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0