31.07.2009 г., 14:00

Частица от минало

1.4K 0 13

    Частица от минало

Прошепнати думи изчезнали...
Стрък лято в сияйна луна...
А сещам в душата ù белези,
след стъпките бели вървя,
след викове черно-изстинали,
изящно прикрити в щурци...

Ще бъда частица от минало
в среднощните лунни очи...

15.07.2009.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Яков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мерси, Лора!
  • ...изящно прикрити в щурци...
    може би някак непретенциозно, но много, много истинско...
  • прекрасно
  • Прочетох... И да ти кажа, много хубаво си го написал!
  • Отронени викове. Неми.
    Завити във облаков дъжд.
    Душата, разлюбена, стене,
    душа на самотния мъж...
    Той стъпва из белите локви.
    Прилича на сянка от минало.
    Дъждът пуска своята котва
    в очите тъжовно-изстинали.

    Поздравче, Ивчо! Чудесно е.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...