31.07.2009 г., 14:00

Частица от минало

1.4K 0 13

    Частица от минало

Прошепнати думи изчезнали...
Стрък лято в сияйна луна...
А сещам в душата ù белези,
след стъпките бели вървя,
след викове черно-изстинали,
изящно прикрити в щурци...

Ще бъда частица от минало
в среднощните лунни очи...

15.07.2009.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Яков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мерси, Лора!
  • ...изящно прикрити в щурци...
    може би някак непретенциозно, но много, много истинско...
  • прекрасно
  • Прочетох... И да ти кажа, много хубаво си го написал!
  • Отронени викове. Неми.
    Завити във облаков дъжд.
    Душата, разлюбена, стене,
    душа на самотния мъж...
    Той стъпва из белите локви.
    Прилича на сянка от минало.
    Дъждът пуска своята котва
    в очите тъжовно-изстинали.

    Поздравче, Ивчо! Чудесно е.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...