31 jul 2009, 14:00

Частица от минало

Poesía » Otra

1.4K 0 13

Частица от минало

Прошепнати думи изчезнали...
Стрък лято в сияйна луна...
А сещам в душата ù белези,
след стъпките бели вървя,
след викове черно-изстинали,
изящно прикрити в щурци...

Ще бъда частица от минало
в среднощните лунни очи...

15.07.2009.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

eddie (Ивайло Яков)

Мерси, Лора!

2010-12-02T20:58:41+02:00
Elda (Лора)

...изящно прикрити в щурци...
може би някак непретенциозно, но много, много истинско...

2010-12-02T13:45:18+02:00
marisa72 (Мария Мирчева)

прекрасно

2010-08-10T21:25:03+03:00
Bezzhichen (Безжичен)

Прочетох... И да ти кажа, много хубаво си го написал!

2010-01-20T21:35:46+02:00
Белоснежка (Гергана Шутева)

Отронени викове. Неми.
Завити във облаков дъжд.
Душата, разлюбена, стене,
душа на самотния мъж...
Той стъпва из белите локви.
Прилича на сянка от минало.
Дъждът пуска своята котва
в очите тъжовно-изстинали.

Поздравче, Ивчо! Чудесно е.

2009-08-17T15:36:52+03:00

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0