31 jul 2009, 14:00

Частица от минало

  Poesía » Otra
1.4K 0 13

    Частица от минало

Прошепнати думи изчезнали...
Стрък лято в сияйна луна...
А сещам в душата ù белези,
след стъпките бели вървя,
след викове черно-изстинали,
изящно прикрити в щурци...

Ще бъда частица от минало
в среднощните лунни очи...

15.07.2009.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайло Яков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мерси, Лора!
  • ...изящно прикрити в щурци...
    може би някак непретенциозно, но много, много истинско...
  • прекрасно
  • Прочетох... И да ти кажа, много хубаво си го написал!
  • Отронени викове. Неми.
    Завити във облаков дъжд.
    Душата, разлюбена, стене,
    душа на самотния мъж...
    Той стъпва из белите локви.
    Прилича на сянка от минало.
    Дъждът пуска своята котва
    в очите тъжовно-изстинали.

    Поздравче, Ивчо! Чудесно е.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...