25 нояб. 2007 г., 10:04

Черно ми е, обич...

2.3K 0 25
Черно ми е, обич,
пред очите...
Как да продължавам
да живея?...
Всеки ден сивее,
а мечтите,
как да ги постигна,
да успея?...
Тежко ми е, обич,
на сърцето...
Тъжно е без тебе,
непривично...
Сълзите се стичат
по лицето,
капят и не спират -
нетипично...
Трудно ми е, обич,
непосилно...
и смеха изгубих,
тъй вълшебен...
Усмивката ми мила
претопи се...
Загубих те,
а тъй си ми потребен...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мила Нежна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Аз мисля, че това е само един миг на слабост на лирическата или дори може би на теб самата,който отдавна си превъзмогнала, защото не се съмнявам , че любимия ти вече е до теб!....И ЩЕ БЪДЕ..,НА ТАКАВА ЖЕНА ,КОЙ БИ УСТОЯЛ?!!Не си сейфам нищо от твоите произведения ЗАЩОТО ЧАКАМ С НЕТЪРПЕНИЕ КНИГАТА, КОЯТО ВЯРВАМ ,ЧЕ ЩЕ ИЗДАДЕШ ВСЕ НЯКОГА!!
  • Нежна обичност си и заслужаваш добро!!!
    Пожелавам ти го от сърце!!!Прегръдки за таланта ти!!!
  • Благодаря ви, милички... Обичам ви!
  • Много хубаво стихотворение.Пожелавам ти да да те намери обичта ,която очакваш!
  • Браво!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...