25.11.2007 г., 10:04

Черно ми е, обич...

2.3K 0 25
Черно ми е, обич,
пред очите...
Как да продължавам
да живея?...
Всеки ден сивее,
а мечтите,
как да ги постигна,
да успея?...
Тежко ми е, обич,
на сърцето...
Тъжно е без тебе,
непривично...
Сълзите се стичат
по лицето,
капят и не спират -
нетипично...
Трудно ми е, обич,
непосилно...
и смеха изгубих,
тъй вълшебен...
Усмивката ми мила
претопи се...
Загубих те,
а тъй си ми потребен...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мила Нежна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Аз мисля, че това е само един миг на слабост на лирическата или дори може би на теб самата,който отдавна си превъзмогнала, защото не се съмнявам , че любимия ти вече е до теб!....И ЩЕ БЪДЕ..,НА ТАКАВА ЖЕНА ,КОЙ БИ УСТОЯЛ?!!Не си сейфам нищо от твоите произведения ЗАЩОТО ЧАКАМ С НЕТЪРПЕНИЕ КНИГАТА, КОЯТО ВЯРВАМ ,ЧЕ ЩЕ ИЗДАДЕШ ВСЕ НЯКОГА!!
  • Нежна обичност си и заслужаваш добро!!!
    Пожелавам ти го от сърце!!!Прегръдки за таланта ти!!!
  • Благодаря ви, милички... Обичам ви!
  • Много хубаво стихотворение.Пожелавам ти да да те намери обичта ,която очакваш!
  • Браво!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...