6 мая 2010 г., 23:31

Чичо Скрудж

994 0 3

От майчина страна роднина

с противно жалък изглед,

подобно смучеща гадина

е образът ти сух и блед.

Отвътре кат черупка кух,

на охлюв плужек лигав

и като нерез дългоух -

дори и на калта си стипцав.

Ограбваш пак благата наши

и смееш да ни търсиш сметка;

такива като теб са богаташи,

ала ви плюя и зова: отрепка.

Защо дари ни, Боже мили,

с добри роднини и другари,

да ни оплакват като крокодили

и приживе да са ни гробари?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Златко Тошков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да той може да бъде чудесен вдъхновител- вярвам, че всеки би могъл да си намери такъв.
  • Яко те е вдъхновил лигавия плужек.
  • Да, стига да не ти е в къщата. Все пак имах вдъхновител, за да напиша тези няколко реда; не го направих просто от скука.

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...