От майчина страна роднина
с противно жалък изглед,
подобно смучеща гадина
е образът ти сух и блед.
Отвътре кат черупка кух,
на охлюв плужек лигав
и като нерез дългоух -
дори и на калта си стипцав.
Ограбваш пак благата наши
и смееш да ни търсиш сметка;
такива като теб са богаташи,
ала ви плюя и зова: отрепка.
Защо дари ни, Боже мили,
с добри роднини и другари,
да ни оплакват като крокодили
и приживе да са ни гробари?
© Златко Тошков All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
