От майчина страна роднина
с противно жалък изглед,
подобно смучеща гадина
е образът ти сух и блед.
Отвътре кат черупка кух,
на охлюв плужек лигав
и като нерез дългоух -
дори и на калта си стипцав.
Ограбваш пак благата наши
и смееш да ни търсиш сметка;
такива като теб са богаташи,
ала ви плюя и зова: отрепка.
Защо дари ни, Боже мили,
с добри роднини и другари,
да ни оплакват като крокодили
и приживе да са ни гробари?
© Златко Тошков All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
