8 сент. 2011 г., 02:06

Чистка

1.1K 0 7

 

Искам някак да догоня,

Бягството си от години.

Да го хвана и отроня

От него капещи гадини.

 

Трябва, трябва в засада да го уловя!

"Бързо, смело, сръчно."

В собственатa му утайка да го потопя.

Собственоръчно!

 

Ще спра да бягам (Ето, спрях!)

От страховете си невзрачни.

Ще полетя високо и с размах,

Ще изтупам спомени прашни.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Атина Платинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, че сподели оценката си, Николай
  • Изключително стихотворение!
    Адмирации!!!

  • (Таня, не съм редактирала коментара си, просто написах изцяло нов. Надявам се да не е било проблем за никого!)
    (Привкусът на плеоназъм в дефиницията ти за поетично звучене ме разконцентрира, но няма да навлизам в детайлите.) Според тази дефиниция само четящият стихотворение би могъл да каже дали звучи поетично, тъй като пишещият не може да знае дали е предизвикал естетическа наслада или не.
    Струва ми се намекваш, че това стихче не звучи поетично, защото просто "разгръща същността на реалния свят". Трогната съм и ти благодарна, но не мисля, че то разгръща каквито и да било реалности (виж отговора ми към Ина).
    Оksimoron, поздрави и на теб!
  • Поетичното звучене е не да разгърнеш същността на реалния свят, а да внушиш един нематериален образ, който да донесе на читателя естетическа наслада.
    (... още редакции ще претърпи ли коментарът ти...?)
  • На глас се смях четейки този ти коментар, Ина! Благодаря ти, подробно си описала как виждаш това "стихче". Прочетох го пак след твоите обяснения и този път и стихчето ме разсмя
    Понякога ми идва да пиша точно ей такива самосаркастични и прозаични "работи". Някой би казал, че то хубаво ми идва, но защо ги публикувам. И би бил добър въпрос

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...