8.09.2011 г., 2:06

Чистка

1.1K 0 7

 

Искам някак да догоня,

Бягството си от години.

Да го хвана и отроня

От него капещи гадини.

 

Трябва, трябва в засада да го уловя!

"Бързо, смело, сръчно."

В собственатa му утайка да го потопя.

Собственоръчно!

 

Ще спра да бягам (Ето, спрях!)

От страховете си невзрачни.

Ще полетя високо и с размах,

Ще изтупам спомени прашни.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атина Платинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, че сподели оценката си, Николай
  • Изключително стихотворение!
    Адмирации!!!

  • (Таня, не съм редактирала коментара си, просто написах изцяло нов. Надявам се да не е било проблем за никого!)
    (Привкусът на плеоназъм в дефиницията ти за поетично звучене ме разконцентрира, но няма да навлизам в детайлите.) Според тази дефиниция само четящият стихотворение би могъл да каже дали звучи поетично, тъй като пишещият не може да знае дали е предизвикал естетическа наслада или не.
    Струва ми се намекваш, че това стихче не звучи поетично, защото просто "разгръща същността на реалния свят". Трогната съм и ти благодарна, но не мисля, че то разгръща каквито и да било реалности (виж отговора ми към Ина).
    Оksimoron, поздрави и на теб!
  • Поетичното звучене е не да разгърнеш същността на реалния свят, а да внушиш един нематериален образ, който да донесе на читателя естетическа наслада.
    (... още редакции ще претърпи ли коментарът ти...?)
  • На глас се смях четейки този ти коментар, Ина! Благодаря ти, подробно си описала как виждаш това "стихче". Прочетох го пак след твоите обяснения и този път и стихчето ме разсмя
    Понякога ми идва да пиша точно ей такива самосаркастични и прозаични "работи". Някой би казал, че то хубаво ми идва, но защо ги публикувам. И би бил добър въпрос

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...