Sep 8, 2011, 2:06 AM

Чистка

  Poetry » Other
1.1K 0 7

 

Искам някак да догоня,

Бягството си от години.

Да го хвана и отроня

От него капещи гадини.

 

Трябва, трябва в засада да го уловя!

"Бързо, смело, сръчно."

В собственатa му утайка да го потопя.

Собственоръчно!

 

Ще спра да бягам (Ето, спрях!)

От страховете си невзрачни.

Ще полетя високо и с размах,

Ще изтупам спомени прашни.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Атина Платинова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, че сподели оценката си, Николай
  • Изключително стихотворение!
    Адмирации!!!

  • (Таня, не съм редактирала коментара си, просто написах изцяло нов. Надявам се да не е било проблем за никого!)
    (Привкусът на плеоназъм в дефиницията ти за поетично звучене ме разконцентрира, но няма да навлизам в детайлите.) Според тази дефиниция само четящият стихотворение би могъл да каже дали звучи поетично, тъй като пишещият не може да знае дали е предизвикал естетическа наслада или не.
    Струва ми се намекваш, че това стихче не звучи поетично, защото просто "разгръща същността на реалния свят". Трогната съм и ти благодарна, но не мисля, че то разгръща каквито и да било реалности (виж отговора ми към Ина).
    Оksimoron, поздрави и на теб!
  • Поетичното звучене е не да разгърнеш същността на реалния свят, а да внушиш един нематериален образ, който да донесе на читателя естетическа наслада.
    (... още редакции ще претърпи ли коментарът ти...?)
  • На глас се смях четейки този ти коментар, Ина! Благодаря ти, подробно си описала как виждаш това "стихче". Прочетох го пак след твоите обяснения и този път и стихчето ме разсмя
    Понякога ми идва да пиша точно ей такива самосаркастични и прозаични "работи". Някой би казал, че то хубаво ми идва, но защо ги публикувам. И би бил добър въпрос

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...