20 февр. 2009 г., 14:56

Чисто?

650 0 0
Чист сняг. Не го ли разпозна?
Крие ни в белите си дупки.
Защо се мъчиш да търсиш повърхността?
Лавинно и безнадеждно те е засмукал.

Погледни ме. Какво те плаши?
И аз съм изтормозено дете,
и знам какво е да те смачкат,
и после да търсят обич в теб.

Но има снегове. И трупат.
И няма ги предишните сезони.
Не оставай вечно в себе си изгубен.
Ела, където белотата ни прогони,

да търсим онова чистото,
което вече в нас не съществува.
А може би в нас са най-снежните невинности,
заключени в капсулата на ужаса.

Чист сняг. Не го ли разпозна?
Изгубихме способност да го виждаме.
Все ли ще сме от онези по-особени деца,
с емоции за психиатри, не за обичане.

20.02.2009г.
гр. Пловдив


На един приятел и на моите си спомени...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Събина Брайчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...