8 авг. 2018 г., 13:55

Човечецът 

  Поэзия » Гражданская
566 0 0
Едва ли в кръчмите ще го намериш,
нито по морския бряг на почивка.
Но щом го срещнеш, ще се разтрепериш
от неговата топла и блага усмивка.
Това е човечец отруден и беден,
от сутрин до вечер трупа умора.
На опашка за щастие реди се последен,
дава предимство на другите хора.
И види ли някой усмихнат, щастлив,
прави поклон на радост човешка.
Разбира, че смисъла на това да си жив
е да прощаваш на всекиго грешка. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явор Перфанов Все права защищены

Предложения
  • Я "Ла", истребитель. И мотор мой форсированный рычит ревом утробным. Нас здесь много, и жатва будет ...
  • Бомбовозы, пилоты - страна смотрит на нас. Обороты - до взлетных. Мы взлетаем сейчас. Быют зенитки. ...
  • Бежать, сбежать по закоулкам памяти от себя, от всех, от воспоминаний. От жизни ждав чего-то, не дож...

Ещё произведения »