8 авг. 2018 г., 13:55

Човечецът

735 0 0

Едва ли в кръчмите ще го намериш,
нито по морския бряг на почивка. 
Но щом го срещнеш, ще се разтрепериш
от неговата топла и блага усмивка.

 

Това е човечец отруден и беден,
от сутрин до вечер трупа умора.
На опашка за щастие реди се последен,
дава предимство на другите хора.

 

И види ли някой усмихнат, щастлив,
прави поклон на радост човешка.
Разбира, че смисъла на това да си жив
е да прощаваш на всекиго грешка.

 

Едва ли в кръчмите ще пиете двама,
нито ще плувате в Черно море.
Но знаеш, че в него няма измама
и рядко се среща под наше небе.

 

Явор Перфанов
07.08.2018
Г.Оряховица

:)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Явор Перфанов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...