Aug 8, 2018, 1:55 PM

Човечецът

  Poetry » Civic
727 0 0

Едва ли в кръчмите ще го намериш,
нито по морския бряг на почивка. 
Но щом го срещнеш, ще се разтрепериш
от неговата топла и блага усмивка.

 

Това е човечец отруден и беден,
от сутрин до вечер трупа умора.
На опашка за щастие реди се последен,
дава предимство на другите хора.

 

И види ли някой усмихнат, щастлив,
прави поклон на радост човешка.
Разбира, че смисъла на това да си жив
е да прощаваш на всекиго грешка.

 

Едва ли в кръчмите ще пиете двама,
нито ще плувате в Черно море.
Но знаеш, че в него няма измама
и рядко се среща под наше небе.

 

Явор Перфанов
07.08.2018
Г.Оряховица

:)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Явор Перфанов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...