4 авг. 2023 г., 12:42

Човек създал?

655 6 15

От лакърдии и от теферичи човеци вдигат врява – до възбог.
Посмя се Сатаната като пич и молѝва скри зад десния си рог.
Какво ли още трябва да запише? Човек ли е – пиши го зла беля.
Почувствал се Рогатият излишен, отвъд джендема сам се запиля.

 

Напразно търси той душите, в човечеството днешно май са кът.
Не им е нужен и Спасител. От себе си те как да се спасят?
А Господ здраво е заключил рая. От ангелите – вятър и пера...
Човек създал? Аз, дяволът, накрая гайлето му самичък да бера.

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Разкош, Наде!
  • И на Рогатия му се изтърка молива, Наденце! Уж бил химически, почти вечен.
    И папируса му за писане свършил. Менте!
    Но от седми облак Господ гледа.
    Трай, да видиш!❤️
    В търпението е разковничето.🙂
  • И люти чушки ядат, Красе, ама реват...
  • Какво да ти кажа, Лиде? Някои лъжат хората, други лъжат, че са хора... Благодаря ти!
  • Горкият дявол - тия човеци много работа ще му създадат. Като се огледам наоколо, ритат се на всички нива и по всякакви поводи. С удоволствие те чета, Наде!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...