Ето го Човекa,
заплата днес е взел,
след тежък труд и пот
към вкъщи е поел.
На кръстопътя спира,
в джоба пипа си парàта.
Вътре нещо го напира.
Това е тя, Душата.
Знайно е от памтивека –
за крехката е все борбата.
Дори и не усетил той, Човекът,
двама му приседнали на рамената.
От ляво – ангел белоснежен,
от дясно – дяволът космат.
И тъй, почти небрежен,
започнал наглият рогат:
- Заплата взел си, знам,
цял месец бъхти сам.
- Иди сега във механата,
наливай в чашите вино.
- Дай му малко на душата.
- С приятели се почерпи,
изкарай до зори!
- Комар дори играй,
пък има и жени!
- Не му мисли, не му мисли!
Дочул на дявола словата,
разперил белият криле
и трепетно замолил той Душата
с надежда лошото да спре:
- Поспри се, стой, недей,
дечица имаш вкъщи, хей!
- Дрешки да им купиш и храна!
- Да плащаш парно, ток, вода!
- До прозорец чака те жена,
любимото ти куче до вратата!
- Не искаш ти, нали,
на всички да раниш сърцата!
Какво решил Човекът,
кого послушала Душата?!
Или са още там на онзи кръстопът
и там ще бъдат, докато има го Светът!
© Хари Спасов Все права защищены