21.04.2017 г., 13:52

Човекът и душата

471 3 0

     Ето го Човекa,

     заплата днес е взел,

     след тежък труд и пот

     към вкъщи е поел.

 

     На кръстопътя спира,

     в джоба пипа си парàта.

     Вътре нещо го напира.

     Това е тя, Душата.

 

     Знайно е от памтивека

     за крехката е все борбата.

     Дори и не усетил той, Човекът,

     двама му приседнали на рамената.

 

     От ляво   ангел белоснежен,

     от дясно   дяволът космат.

     И тъй, почти небрежен,

     започнал наглият рогат:

 

     - Заплата взел си, знам,

       цял месец бъхти сам.

     - Иди сега във механата,

       наливай в чашите вино.

     - Дай му малко на душата.

     - С приятели се почерпи,

       изкарай до зори!

     - Комар дори играй,

       пък има и жени!

     - Не му мисли, не му мисли!

 

     Дочул на дявола словата,

     разперил белият криле

     и трепетно замолил той Душата

     с надежда лошото да спре:

 

     - Поспри се, стой, недей,

       дечица имаш вкъщи, хей!

     - Дрешки да им купиш и храна!

     - Да плащаш парно, ток, вода!

     - До прозорец чака те жена,

       любимото ти куче до вратата!

     - Не искаш ти, нали,

       на всички да раниш сърцата!

 

     Какво решил Човекът,

     кого послушала Душата?!

     Или са още там на онзи кръстопът

     и там ще бъдат, докато има го Светът!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...