5 окт. 2018 г., 01:39

Човешката душа

490 0 1

                                  Невидимите воини -

                                  останали у нас.

                                  се борят неуморно

                                  за Вяра и за Власт!

 

                                  В епичните им битки

                                  Светът ни се тресе -

                                  разделян неразумно

                                  на Погреб и Трасе!

 

                                  Смъртта ни се усмихва

                                  от всеки хитър ров.

                                  Животът е притихнал

                                  в молитва за Любов!

 

                                  А ние крачим смело

                                  в полето на Греха...

                                  Минираното Дело

                                  парира Светостта!

 

                                  Но тя намира сили -

                                  и с капката Вода,

                                  да вложи в нас Всемира -

                                  човешката Душа!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...