Невидимите воини -
останали у нас.
се борят неуморно
за Вяра и за Власт!
В епичните им битки
Светът ни се тресе -
разделян неразумно
на Погреб и Трасе!
Смъртта ни се усмихва
от всеки хитър ров.
Животът е притихнал
в молитва за Любов!
А ние крачим смело
в полето на Греха...
Минираното Дело
парира Светостта!
Но тя намира сили -
и с капката Вода,
да вложи в нас Всемира -
човешката Душа!
© Маргарита Петрова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
