5.10.2018 г., 1:39

Човешката душа

487 0 1

                                  Невидимите воини -

                                  останали у нас.

                                  се борят неуморно

                                  за Вяра и за Власт!

 

                                  В епичните им битки

                                  Светът ни се тресе -

                                  разделян неразумно

                                  на Погреб и Трасе!

 

                                  Смъртта ни се усмихва

                                  от всеки хитър ров.

                                  Животът е притихнал

                                  в молитва за Любов!

 

                                  А ние крачим смело

                                  в полето на Греха...

                                  Минираното Дело

                                  парира Светостта!

 

                                  Но тя намира сили -

                                  и с капката Вода,

                                  да вложи в нас Всемира -

                                  човешката Душа!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...