Чудо под белите преспи
Под бели преспи чудото ми спи -
надежда плаха за цветя и птици.
Все някога от лъч ще се стопи
тъгата снежна в моите зеници.
И в пролетно наболата трева
мечтите ми ще бъдат минзухари.
Крила разперил в модра синева -
копнежът-щъркел весело ще шари.
Ще се открия в поглед на дете.
От бистър ручей дъх ще си налея.
А чудото - решило да расте,
ще ме накара дълго да се смея.
Събудена - в разпукнато листо,
душата нежни трепети ще диша.
А без да питам как или защо -
ще бъда стих. И сам ще се напиша.
Под бели преспи чудото ми спи.
И сън във бяло тихо ме загръща.
Все някога снегът ще се стопи...
Надежда в чудо - толкова присъща!
Ясен Ведрин
(Точка на замръзване)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ясен Ведрин Все права защищены
